В кои дни от годината използването на соларния котлон е най-ефективно?

Това са дните, в които Слънцето е най-високо над хоризонта. Тогава пътят на слънчевите лъчи през атмосферата е най-къс и отслабването на пряката слънчева радиация поради поглъщане и разсейване е най-малко.

Максималната височина h на Слънцето за деня се определя по формулата:

(1) h  = 90° - φ + δ

където φ е географската ширина, δ е деклинацията на Слънцето

Максималната височина на Слънцето и респективно максималната мощност на соларния котлон се достигат както следва:

• за януари, февруари, март, април, май – през последните дни на месеца
• за юли, август, септември, октомври, ноември, декември – през първите дни на месеца
• за юни – през периода на лятното слънцестоене в дните около 21 юни

Например за Благоевград (геогр. ширина 42.01° N) за периода 11 юни – 1 юли максималната височина на Слънцето остава постоянна –  в диапазона между 71° и  71.27°! Продължителността на деня през този 20 дневен период също остава почти постоянна – изменя се само с 4 минути! Точно това постоянство във височината на Слънцето е причина тези дни да се наричат слънцестоене. През тези 20 дни притежателите на соларни котлони се радват на най-голяма ПСР през годината, респективно на най-голяма мощност на своите уреди.

 Ур. (1) дава възможност да направим груба оценка на потенциала за соларно готвене на всяка държава. Вижда се, че колкото е по-малка географската ширина, толкова височината на Слънцето е по-голяма.

Една от държавите в Европа с най-голяма популярност на соларното готвене е Германия, чиято географска ширина е между 47 и 55° N. Което означава, че максималната височина, която Слънцето достига над Германия е в диапазона 58 - 66°. За България (41-44° N) този диапазон е 69-72°. Най-неблагоприятните условия в България са по-благоприятни от най-благоприятните в Германия! Природата ни е дала по-мощна слънчева радиация отколкото на немците, но въпреки това, този екологичен и евтин начин за приготвяне на храната все още се счита за чудатост в България.