От снимките се вижда, че в два от тиганите тиквичките са по-сочни, докато третото ястие в чинията е сухо. Това различие се дължи на спецификата на соларното готвене. Съставките като сол и олио са едни и същи и в трите случая, но са приготвени в различно време на деня. Сочните тиквички са готвени между 9 и 11ч сутринта през лятото, под капак, когато поради по-слабото слънце готвенето става по-бавно и тиквичките си пускат водата. На практика се задушават в собствения си сок. Няма нужда да се слага вода допълнително в този случай, само олио и сол и по желание други подправки.

Когато тиквичките се готвят между 11 и 12 или 12-13ч., слънцето е силно и технологията е по-различна. Поради силното слънце тиквичките се сготвят по-бързо, за 1 час, и не успяват да си пуснат водата. Затова излизат накрая като сухо ястие. Отначало се слага малко вода, за да не загарят тиквичките и готвенето започва под капак. Когато омекнат, капакът се маха и се започва разбъркване на тиквичките, против загаряне. Опитът с LD150 показва, че е най-добре едновременно да се разбърква с едната ръка, докато с другата леко се върти рефлектора вляво и вдясно и по този начин равномерно се нагрява тигана. Тиквичките по тази технология се получават по-скоро пържени.